Автор за Гласове: Стефан Антонов Следвайте ни в ТелеграмПечалби по време

Автор за " Гласове ": Стефан Антонов Следвайте ни в Телеграм

Печалби по време на земетресения. Какво става с родните банки

Ако човек следи финансовите вести, то четирите най-интересни неща, които е чул в последния месец са рекордното повишение на лихвите в еврозоната и Съединени американски щати, възходящите хранителни запаси, които западните банки вършат с упования кредитните им портфейли да се влошат, понижаването на кредитния рейтинг на Съединени американски щати и рекордните облаги на българските банки (ръст с 66% за полугодието до 1.7 милиарда лева.) 

Възможно ли е целият свят да се срутва, а при нас нещата да вървят без спънки, или по-скоро се държим като сръбска механа, която отхвърля да спре музиката, даже когато НАТО сипе бомби в близост?

Краткият отговор гласи, че сме по-близо до второто пояснение, само че това не може да продължава дълго. Българската стопанска система и в частност банковата й система имат няколко аргументи за наслада. Високата депозитна база, почнала да се образува по време на депресията, в която ни вкара икономическата политика на кабинета „ Борисов 1 “, ръководена от Симеон Дянков, продължи да пораства и в идващите години.

Практически цялото минало десетилетие влоговете в банките продължиха да порастват и това направи финансовите ни институции самостоятелни за ликвидност от своите банки майки.

Родните банки отпускат основно ипотечни, потребителски, търговски и капиталови заеми за действителната стопанска система. Вложенията им в криптовалути, високорискови финансови принадлежности, каквито са дериватите и скъпи бумаги на страни, които единствено изкривената парична политика на ЕЦБ поддържа над водата, са на доста по-ниско равнище от това, което мъчи някои банкови групи в еврозоната. 

Големият проблем на българската банкова система са големите инвестиции в заеми за строителни компании и за придобивания на недвижими парцели. Като прегряваща стопанска система, в която трудът е измежду най-оскъдните фактори – българската дълго време позволяваше заплатите на тези, които могат и желаят да работят, да порастват по-бързо от инфлацията и постоянно даже с двуцифрени темпове. И тъй като няма развъртян финансов пазар най-простата инвестиция, която не изисква особено обучение или подготовка, се оказват недвижимите парцели. 

Точно кредитният напредък, доминиран от имотните покупко-продажби, принуди Българска национална банка да увеличи минималните наложителни запаси с два процентни пункта, откакто два пъти подвигна и изискуемия от българските банки финансов буфер. 

С други думи – прегряването на стопанската система, провокира прегряване на имотния пазар, а в един миг двете се трансфораха в независими процеси, които се укрепват взаимно. Въпреки това, за момента лихвите по ипотечните земи остават ниски – под 4% и даже под 3% което е причина ползата да са резервира. Въпросът е до по кое време. 

Оказва се, че и у нас лихвите порастват, това генерира рекордните облаги, само че процесът е по-бавен спрямо еврозоната, Съединени американски щати и Англия. Финансовите ни институции протягат ръка последно към лихвите за семействата и заради това ипотечните и потребителските заеми към този момент нарастват най-слабо в съпоставяне да вземем за пример с бизнес заемите. Отчасти банките ни образуват облагите си и като кредитират своите майки (да и това е възможно), което им оказва помощ да отсрочат повсеместното повдигане на лихвите у нас. С облага от 1.7 милиарда лева за полугодието финансовите ни институции даже и да не заделят специфични хранителни запаси, съумяват да образуват буфер, с който да посрещнат вероятно утежняване на икономическата конюнктура следващата година.

И един ден, случи ли се лихвите да стартират да се повишават всеобщо и у нас, това ще е разследване от настъпило съществено утежняване в действителната стопанска система на Европейски Съюз. Бидейки самостоятелни от майките си в набиране на своята ликвидност, с цел да изпитат потребност от средства и да вдигнат лихвите си, българските банки би трябвало да бъдат наранени от характерен потрес. Такъв би бил напредък на безработицата и надлежно нарастване на хората и компаниите, които се бавят или изобщо стопират да обслужват заемите си. А с цел да стартира да се усилва безработицата, би трябвало европейската стопанска система да изпадне в дълбока, или най-малко трайна криза, която да докара до стесняване на търсенето за българска продукция и услуги. 

Полезен ориентир по кое време сходни процеси ще стартират да се развиват, е показателят на индустриалните поръчки (purchasing manager’s index – PMI), какъвто обаче Националният статистически институт не сформира. Така ни остава да следим стойностите на показателя в еврозоната, доколкото той включва и интереса от придобиване на българска междинна продукция, употребена в производствата с по-висока добавена стойност. Начинът, по който показателят работи е да се приема че цената от 50 пункта би означавала липса на изменение по отношение на предходния месец. Всеки път, когато стойностите са по-високи следим усилване на поръчките, и постоянно, когато стойностите са под 50, бизнесактивността на еврозоната се свива. Вече една година индикаторът демонстрира стесняване като от януари наклонността непрекъснато се задълбочава. Въпреки това, най-малко към полугодието еврозоната заобикаля рецесията и поддържа най-малък напредък от 0.3% през второ по отношение на първо тримесечие и 0.6% за второто тримесечие по отношение на второто на предходната година. 

Ако наклонността се резервира, е доста евентуално преди края на годината стопанската система на еврозоната да изпадне в криза. Точно поради прегряването на българската стопанска система със браншове като строителството и растежа на потреблението (спомнете си образеца със сръбската механа по време на бомбардировки), както и поради някои неоправдани държавни тласъци, свиването на стопанската система в България ще настъпи със забавяне (времеви лаг по отношение на Еврозоната). Ако рецесията в Европейски Съюз е краткосрочна, у нас даже може и да се размине, в случай че обаче се задържи повече от половин година, няма по какъв начин и в България стопанската система да не се забави.

Резултатът е, че в случай че отрицателните процеси в еврозоната продължат да се задълбочават, доникъде на 2024 година у нас също ще стартира да с усеща утежняване на обстановката. Тогава може да се чака и по-осезаемото повишение на лихвите, защото към този момент ще има компании, които са изгубили бизнес и се затрудняват да обслужват отговорностите си и най-вероятно казусът ще стартира да се придвижва и върху част от семействата. 

Какво значи това за персоналните ни финанси?

В Съединени американски щати, и в Обединеното кралство към този момент се следят случаи за повишаване на лихвите с четири процентни пункта, което наподобява стряскащо. При ипотечен заем от 200 000 лв. със период на обслужване 20 години и първична рента 3.5%, вноската е към 1160 лева Покачване с четири процентни пункта ще утежни погасителната вноска повишавайки размера й до 1750 лева, което е близо 600 лева, или съвсем 50% по-голяма вноска. Отново, в случай че у нас няма сериозен скок на безработицата и вдлъбване на стопанската система, банките няма да се принудят да подвигат лихвите си толкоз внезапно. И въпреки всичко някаква нерешителност няма да бъде непотребна, като да вземем за пример да се допусне повишение на лихвите с най-малко два процентни пункта. На образеца с ипотечния заем от 200 000 лева, такова нарастване на лихвите би оскъпило месечната вноска с 20% до 1380 лева

Ако човек или домакинство има шестцифрен заем е доста евентуално погасителната вноска да се усили, в случай че не до нетърпимост, най-малко до степен, в която да провокира стеснение и е благоразумно да стартират да се възнамеряват буфери. 

Ако пък занапред следва да се тегли ипотечен заем, има смисъл да се проучат опциите за закрепена рента в първите години на заема, което би дало предвидимост и релативно успокоение за идния интервал на икономическа турболенция. 

Няма спор, че сега изтеглянето на заеми в левове наподобява по-евтино спрямо тези в евро и с цел да се промени това би трябвало да настъпи доста сериозна рецесия. 

Погледнато в профил, може да ни наподобява мъчно за поверие, само че в случай че скоро на страната ни й следва да се изправи пред някаква рецесия, то банковият бранш е измежду най-подготвените да я посрещнат.